Изисквания за откриване на кафене

Отварянето на кафене в България изисква преминаване през няколко административни процедури пред различни институции. Процесът е регулиран от Закона за храните [1], както и от Закона за туризма [2] и подзаконовите актове към тях. При неспазване на изискванията се предвиждат сериозни санкции.

В тази статия ще намериш изчерпателна информация за всички необходими документи за отваряне на кафене, разрешителните за кафе бар и стандартно кафене, актуалните такси за 2026 г. и реалните срокове за всяка процедура. Независимо дали планираш малко квартално кафене или по-голям кафе бар, стъпките са едни и същи, а познаването им предварително спестява значително време и разходи.

Какви са изискванията за откриване на кафене?

Отварянето на кафене в България изисква изпълнение на няколко групи изисквания едновременно: административни, хигиенни, технически и документални. Добрата новина е, че процесът е ясно регламентиран и при правилна подготовка може да приключи за два до три месеца.

Изискванията за откриване на кафене обхващат четири основни области:

Първо, помещението трябва да има подходящо предназначение по документи и да отговаря на техническите и хигиенните норми.
Второ, бизнесът трябва да е регистриран като търговец в Търговския регистър.
Трето, обектът трябва да премине регистрация в РЗИ и БАБХ преди да започне работа.
Четвърто, кафенето подлежи на задължителна категоризация по Закона за туризма и регистрация на работно време в общината.

Важно е да знаеш, че работата без удостоверение за регистрация от БАБХ е забранена и подлежи на санкции между 767 и 1 023 евро за физически лица и между 1 023 и 2 301 евро за фирми и еднолични търговци, съгласно Закона за храните. Планирането на целия процес предварително и в правилната последователност е най-сигурният начин да избегнеш забавяния и допълнителни разходи.

Проучвания и разрешителни за кафене

Преди да подадеш първото заявление, трябва да си наясно с реда на процедурите и изискванията към помещението. Всяка стъпка зависи от предходната, затова последователността е от ключово значение.

Предназначение на обекта

Помещението, в което ще се отвори кафенето, трябва да има статут на заведение за обществено хранене или търговски обект по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ако помещението има друго предназначение, като офис или жилище, е необходимо преустройство с одобрен архитектурен проект за кафене и смяна на предназначението, което значително удължава срока и увеличава разходите. При наемане на търговско помещение, което вече е функционирало като заведение, процесът е значително по-бърз и по-евтин.

Документите, които трябва да подготвиш за помещението, включват: документ за собственост или договор за наем, документ за въвеждане в експлоатация по ЗУТ и одобрена скица или план на обекта с обозначени зони, според Агенция по вписванията, Търговски регистър [3].

Регистрация в РЗИ

Кафенето като обект с обществено предназначение подлежи на задължително вписване в регистъра на Регионалната здравна инспекция по местонахождение на обекта. Подава се уведомление с комплект документи, след което РЗИ извършва проверка за съответствие със здравните и хигиенните изисквания към помещението, вентилацията, санитарните възли и условията на труд. Процедурата е безплатна и отнема около шест седмици.

Изискванията на ХЕИ за кафене, познати днес като изисквания на РЗИ [4] след реорганизацията на здравните инспекции, включват: осигурена механична вентилация за кафене при липса на естествена такава, достатъчна осветеност, отделен санитарен възел за персонала и клиентите и гладки повърхности, подходящи за почистване и дезинфекция. Спазването на тези изисквания е задължително условие за получаване на разрешителните за търговия и започване на дейност.

Регистрация в БАБХ

Регистрацията в Българската агенция по безопасност на храните е задължителна преди започване на дейност. Заявление по образец КХ № 1 се подава до Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) заедно със списък на групите храни и напитки, документ за законност на обекта, договор за наем или собственост и документ за платена държавна такса.

Таксите за регистрация в БАБХ са актуализирани с новата тарифа, в сила от 01.12.2025 г.: за обект до 50 кв.м таксата е 103 евро, от 51 до 250 кв.м е 156 евро, а над 251 кв.м е 230 евро. Инспектор от БАБХ извършва проверка на място в срок до 30 дни, според БАБХ, Тарифа за такси по ПМС № 240/2025 [5].

Изисквания към оборудването

Освен физическото оборудване, БАБХ изисква и въведена система за самоконтрол на безопасността на храните, която доказва, че обектът прилага добри хигиенни практики на ежедневна база.

Минималното оборудване, което кафенето трябва да притежава при проверката от БАБХ, включва:

хладилници с постоянен контрол на температурата за млечни продукти и десерти;
кафемашина и оборудване за приготвяне на топли напитки;
две отделни мивки за миене на съдове и за ръце;
санитарен възел за клиентска зона;
обзавеждане с гладки и лесно почистващи се повърхности.

Задължително е и сключването на договор за дезинсекция и дератизация с лицензирана фирма преди подаване на документите, според БАБХ, изисквания към обектите за търговия с храни [6].

Каква фирма да регистрираш?

Преди да започнеш каквито и да е процедури по регистрация на обекта, трябва да имаш регистриран търговец. Изборът на правната форма влияе на отговорността, данъчното облагане и административната тежест, затова е важно да го направиш информирано.

Основни варианти

В България кафенето може да се управлява чрез три основни правни форми, всяка с различни предимства и изисквания.

Едноличен търговец (ЕТ) е най-простата форма за регистрация. Подходяща е за малки семейни кафенета с нисък оборот, но носи важен недостатък: собственикът отговаря с личното си имущество за задълженията на фирмата. Регистрацията се извършва в Агенцията по вписванията и отнема до три работни дни.

Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е най-разпространената форма за малък и среден бизнес в България. Собственикът отговаря само до размера на дяловата си вноска, което защитава личното имущество. Минималният капитал е символичен, 1,02 евро, и регистрацията отнема до три работни дни при онлайн заявление. За повечето кафенета ЕООД е най-препоръчителният избор.

Дружество с ограничена отговорност (ООД) е подходящо когато кафенето се открива от двама или повече съдружници. Предлага същата защита на личното имущество като ЕООД, но изисква съдружническо споразумение и разпределение на дялове.

Регистрация в Търговския регистър

Регистрацията на фирмата се извършва онлайн или на гише в Агенцията по вписванията. При онлайн регистрация с електронен подпис държавната такса е 35 лева за ЕООД и ООД, и 15 лева за ЕТ. При регистрация на гише таксата е двойна. Срокът за вписване е до три работни дни.

ДДС регистрация

Кафенето не е задължено да се регистрира по ДДС при стартиране, освен ако не очаква оборот над 100 000 лева за последните 12 месеца, съгласно Закона за данък върху добавената стойност [7]. При по-нисък оборот регистрацията е доброволна, но може да е изгодна при значителни инвестиции в оборудване в началото.

Изборът на правната форма е решение, което е трудно да се промени след отварянето, затова при съмнение консултацията със счетоводител или юрист преди регистрацията е инвестиция, която си заслужава, според Агенция по вписванията, Търговски регистър.

Изготвяне на необходимите документи

Документацията е може би най-времеотнемащата част от процеса по отваряне на кафене. Голяма част от документите трябва да са готови преди подаване на заявленията в БАБХ и РЗИ, затова е важно да започнеш с тяхната подготовка паралелно с избора на помещение.

HACCP документация

HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points, на български: Анализ на опасностите и контрол на критичните точки) е международно призната система за управление на безопасността на храните. Тя е задължително изискване за всеки обект, в който се приготвят или предлагат храни и напитки, включително топли напитки като кафе. Документацията включва анализ на рисковете при приготвянето на храни и напитки, определяне на критичните контролни точки, процедури за мониторинг и коригиращи действия и система за документиране и проследимост.

HACCP документацията се изготвя от специализирана фирма или консултант и е индивидуална за всеки обект. Разходът за изготвяне варира между 300 и 800 лева, в зависимост от обхвата на дейността. За кафене, което предлага само напитки и пакетирани продукти, изискванията са по-опростени в сравнение с обект, който приготвя храна на място, според БАБХ, изисквания за регистрация на обекти [8].

Документи за безопасност и здраве при работа

Всеки работодател в България е задължен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд [9].

Това включва сключване на договор с трудово-медицинска служба за здравно наблюдение на персонала, изготвяне на оценка на риска на работното място и осигуряване на начален инструктаж за всеки нов служител. Документацията по трудова медицина трябва да е готова преди наемането на първия служител.

Договор за дезинсекция и дератизация

Договорът за дезинсекция, дезинфекция и дератизация (ДДД) с лицензирана фирма е задължителен документ при регистрацията в БАБХ.

Той удостоверява, че обектът се поддържа редовно и отговаря на хигиенните изисквания за безопасност на храните. Цената варира между 100 и 300 лева годишно в зависимост от площта на обекта.

Трудови договори и здравни книжки

Всички служители в кафенето трябва да имат сключени трудови договори, регистрирани в НАП преди постъпване на работа, и актуални лични здравни книжки.

Здравната книжка се издава от РЗИ след медицински преглед и е лична за всеки служител. Работодателят е задължен да я съхранява в обекта и да я представя при поискване от контролните органи, според Национална агенция за приходите, регистрация на трудови договори.

Подготовката на цялата документация преди подаване на заявленията за регистрация спестява значително време и избягва връщане на преписките заради непълни документи.

Категоризация на заведението

Категоризацията е задължителна процедура за всяко кафене и кафе-сладкарница в България, регламентирана от Закона за туризма. Тя се извършва след приключване на регистрацията в БАБХ и определя официалната категория на обекта от една до пет звезди.

За обекти до три звезди категоризацията се извършва от кмета на общината по местонахождение на обекта. За четири и пет звезди се издава от министъра на туризма. Подава се заявление-декларация по образец заедно с документ за собственост или наем, документ за въвеждане на обекта в експлоатация по ЗУТ, копие от удостоверението за регистрация от БАБХ и документ за платена такса. Категоризацията е валидна за пет години, след което се подновява.

Изискванията за по-висока категория обхващат не само документи, но и физическото състояние на обекта. Обзавеждането на кафенето, качеството на оборудването и общата инвестиция в кафенето влияят пряко на категорията, която можеш да получиш. За две и три звезди се изисква по-представителен интериор, по-широко меню и по-висок стандарт на обслужване.

Преди категоризацията е добре да си наясно и с менюто, оборудването на кафенето и доставчика на кафе на едро, тъй като инспекторите проверяват цялостната готовност на обекта, а не само документите. AV Shop предлага широка селекция от кафе на едро от утвърдени марки, подходящи за всеки тип заведение.

Регистрация на работно време

Регистрацията на работното време е последната административна стъпка преди официалното отваряне на кафенето. Тя се извършва в общината по местонахождение на обекта и е задължителна за всички заведения за обществено хранене.

Подава се заявление по образец на съответната община, придружено от удостоверението за регистрация от БАБХ и документа за категоризация. Всяка община може да има свои специфични изисквания и образци на документи, затова е препоръчително да се провери предварително на сайта на конкретната община или на място в общинската администрация. Процедурата е безплатна и отнема около една седмица.

След приключване на регистрацията на работното време обектът е задължен да постави на видно място на входа табела с наименованието на фирмата, ЕИК, адрес, телефон и работно време. Работата извън регистрираното работно време без допълнително разрешение може да доведе до санкции от общинската администрация.

Продължителност на подготовката за отваряне

Реалистичното планиране на кафенето започва поне шест месеца преди желаната дата на отваряне. Бизнес планът за кафенето трябва да включва не само финансовите прогнози, но и времевия план за преминаване през всички административни процедури, за да не се налага да отлагаш отварянето заради бюрократични забавяния.

Стъпка	Процедура	Ориентировъчен срок
1	Регистрация на фирма в Агенцията по вписванията	До 3 работни дни
2	Подготовка на HACCP документация и договор за ДДД	2 до 4 седмици
3	Регистрация в РЗИ	Около 6 седмици
4	Регистрация в БАБХ	До 30 дни
5	Категоризация в общината или Министерството на туризма	Около 1 месец
6	Регистрация на работно време в общината	Около 1 седмица
Общо	При паралелно изпълнение на стъпки 3, 4 и 5	2 до 4 месеца

Процедурите в РЗИ, БАБХ и категоризацията могат да се подготвят паралелно, което съкращава общия срок. Ако помещението изисква ремонт или промяна на предназначението по ЗУТ, общият срок може да се удължи с два до шест месеца допълнително.

Най-честата причина за забавяне на откриването е непълната документация при подаване на заявленията. Затова проверката на всички изисквания предварително е най-ефективният начин да спазиш планирания срок за отваряне.

Какво следва след получаване на разрешителните?

След като административната подготовка е приключила, идва ред на оперативното планиране на кафенето. Това включва планирането на менюто, избора на доставчик на кафе на едро, финалното обзавеждане и набирането на персонал. Ако планираш кафе бар, основните изисквания за кафе бар са идентични с тези за стандартно кафене по отношение на документите, но изискват допълнителен лиценз при продажба на алкохол.

Успоредно с оперативната подготовка е важно да стартираш и маркетинга на кафенето преди официалното отваряне. Рекламата в социалните мрежи е най-достъпният и ефективен инструмент за изграждане на аудитория преди първия работен ден. Пазарното проучване на района, конкуренцията и целевата аудитория трябва да е направено още преди подписването на договора за наем, но резултатите от него директно информират планирането на менюто и ценовата стратегия на заведението.

Често задавани въпроси

Трябва ли кафенето да се регистрира наново в БАБХ, ако смениш наемателя на обекта?

Да, регистрацията в БАБХ е обвързана с конкретния оператор, а не с помещението. При смяна на фирмата или собственика задължително се подава ново заявление за регистрация, дори обектът да е работил като кафене преди.

Необходимо ли е специално разрешително за продажба на алкохол в кафене?

В България продажбата на алкохол в заведения за обществено хранене не изисква отделен лиценз, за разлика от търговията на дребно в магазини. Достатъчна е регистрацията в БАБХ с включена група алкохолни напитки в списъка на предлаганите продукти, според Profirms.bg, Разрешение за търговия с алкохол [10].

Валидна ли е категоризацията при промяна на името или концепцията на кафенето?

При промяна на наименованието, адреса или категорията на обекта е задължително да се подаде заявление за промяна на категоризацията в общината, тъй като удостоверението е издадено за конкретни обстоятелства и губи валидност при съществена промяна в тях, според Закон за туризма.

Какви са изискванията за наемане на чуждестранен персонал в кафене?

Граждани на ЕС могат да работят в България без допълнителни разрешителни, докато граждани на трети страни изискват разрешение за работа, издадено от Агенцията по заетостта преди сключване на трудов договор.

Изисквания за откриване на кафене: документи и разрешителни

Какви са изискванията за откриване на кафене?